Горанов: Не търсим евтин дивидент от присъединяването ни към еврозоната
България не търси на ниска цена дял от присъединението си към еврозоната, ние прецизно съблюдаваме фискалните правила на Европейски Съюз и сме си научили уроците от 90-те години. Това съобщи българският финансов министър Владислав Горанов по време на диспути в комисията по финанси в Европейския парламент (ЕП), излъчени във видеосистемата на институцията.
Той показа целите на страната ни като ръководител на Съвета на Европейски Съюз, изтъквайки фокуса ни към Банковия съюз, укрепването на икономическия и паричния съюз, както и корпоративното облагане в общността.
България има открит валутен ръб и българският лев е закрепен към еврото към този момент повече от 20 години, сподели още Горанов пред европейските депутати. Затова и страната ни няма да загуби конкурентоспособност на стопанската система си – и в този момент централната ни банка няма функционалности да дефинира паричната политика, сподели още финансовият министър.
„ Ние сме включени в кръвоносната система на еврозоната като едно външно тяло “, сподели още той и добави, че като цяло страната ни се въздейства от политиката на ЕЦБ и положението на еврозоната.
България не е опасност за еврозоната – от позиция на фискалните правила сме добър, а не неприятен образец, увери още Горанов.
Евродепутатите дефинираха желанието на България да се причисли към еврозоната като „ симптом за мъдро мислене “.
По време на полемиката бяха повдигнати въпроси за увеличение на обществените разноски и повишението на заплатите, с цел да се форсира икономическото развиване, както и за успеваемостта на Кохезинната политика.
Според българския финансов министър равнището на задлъжнялост в общността е много високо и попита дали разноските за повишение на приходите би трябвало да става за сметка на задълженията и разясни, че не има вяра, че автоматизираното увеличение на разноските води до стопански напредък.
" Безграничното увеличавне на разноските за сметка на дълг не е далновидна политика. В София не го прилагаме ", безапелационен беше той.
Горанов разяснява и Кохезионната политика, като съобщи, че тя е изиграла основна роля за увеличение на брутния вътрешен артикул на страната ни.
По отношение на Brexit и новата финансова рамка Горанов означи пред евродепутатите, че на този стадий диалозите за финансирането на бюджета се водят по неверен метод. Първо би трябвало да определим политиките, а по-късно - да ги осъществим със наличие, съобщи той.
По публикацията работиха: Деляна Петкова, редактор Бойчо Попов
Той показа целите на страната ни като ръководител на Съвета на Европейски Съюз, изтъквайки фокуса ни към Банковия съюз, укрепването на икономическия и паричния съюз, както и корпоративното облагане в общността.
България има открит валутен ръб и българският лев е закрепен към еврото към този момент повече от 20 години, сподели още Горанов пред европейските депутати. Затова и страната ни няма да загуби конкурентоспособност на стопанската система си – и в този момент централната ни банка няма функционалности да дефинира паричната политика, сподели още финансовият министър.
„ Ние сме включени в кръвоносната система на еврозоната като едно външно тяло “, сподели още той и добави, че като цяло страната ни се въздейства от политиката на ЕЦБ и положението на еврозоната.
България не е опасност за еврозоната – от позиция на фискалните правила сме добър, а не неприятен образец, увери още Горанов.
Евродепутатите дефинираха желанието на България да се причисли към еврозоната като „ симптом за мъдро мислене “.
По време на полемиката бяха повдигнати въпроси за увеличение на обществените разноски и повишението на заплатите, с цел да се форсира икономическото развиване, както и за успеваемостта на Кохезинната политика.
Според българския финансов министър равнището на задлъжнялост в общността е много високо и попита дали разноските за повишение на приходите би трябвало да става за сметка на задълженията и разясни, че не има вяра, че автоматизираното увеличение на разноските води до стопански напредък.
" Безграничното увеличавне на разноските за сметка на дълг не е далновидна политика. В София не го прилагаме ", безапелационен беше той.
Горанов разяснява и Кохезионната политика, като съобщи, че тя е изиграла основна роля за увеличение на брутния вътрешен артикул на страната ни.
По отношение на Brexit и новата финансова рамка Горанов означи пред евродепутатите, че на този стадий диалозите за финансирането на бюджета се водят по неверен метод. Първо би трябвало да определим политиките, а по-късно - да ги осъществим със наличие, съобщи той.
По публикацията работиха: Деляна Петкова, редактор Бойчо Попов
Източник: klassa.bg
КОМЕНТАРИ




